Оценяване силата на ръката – термини и способи

Оценката на ръката не е свързана с никоя конкретна система на обявяване, т.е. може да се ползва с всяка една от тях. Силата на ръката се измерва с различни видове точки, контроли и взятки. Не всички методи за оценка се използват едновременно, но е полезно да се познават.

Направен е опит за количествена оценка на всеки елемент. Експертите не ползват части от точки (или дори точки изобщо), тъй като притежават способността за качествена оценка на силата, но отчитат всички описани елементи. Затова в повечето книги се говори за добри 12 спрямо лоши 14 точки и се набляга на примерите. За играча с малко опит са по-удобни конкретни цифри, които, разбира се, не бива да се абсолютизират. Голяма част от тях се очаква да бъдат изоставени, щом се премине от количествено към качествено мислене. Гледайте на корекциите в точките по-скоро като на насоки. Идеята им е да дадат представа за относителната важност на различните конфигурации.

Оньорните точки са популяризирани от Милтън Уорк. Те са следните:

Наложили са се масово, понеже лесно се броят и дават сравнително добра представа за силата на ръката, особено когато е балансирана. Колкото по-счупено е разпределението, толкова значението на оньорните точки намалява, тъй като при игра на коз оньорите в страничните цветове са под непрестанната заплаха от цакане. Дори и да не съществува заплаха от цакане, наличието на дълги цветове у нас предполага дължини в други цветове у противника и съществува възможността да бъдат изтеглени много взятки от малки карти, на които ще се наложи да изхвърлим оньори.

Вижда се, че общият брой ОТ в тестето е 40 – в 4 цвята по 10. За без коз се смята, че маншът е почти сигурен с 26, малкият шлем – с 33, а големият – с 37 ОТ.

Практиката е показала, че оценката на Уорк леко занижава стойността на първостепенните оньори (аса и риги) и завишава тази на второстепенните (дами и валета). Компютърни симулации, публикувани в интернет (системата за оценка BUMRAP), показват, че по-коректна таблица, в която сборът пак дава 10 би била:

Такова броене обаче е неудобно да се върши наум. За предпочитане е да се работи с цели числа. Друг недостатък и в двете таблици е, че липсват точки за десетки, които също могат да бъдат от значение. Тъй като асото се смята за най-ощипано, по методите на Кълбертсън и Горън си добавяте една точка в случай че имате и четирите аса и да отнемате една, ако нямате нито едно асо. Отнемането на точка обаче има смисъл да се прави само при наличие на поне 4-5 дами и валета. Ричард Павличек пък съветва да се сумира броят на асата с този на десетките и ако дават 4, да се добави една точка, а ако дават 8 – да добавите две точки.

Защитени оньори наричаме тези, които могат да бъдат взети от левия противник, но не могат да бъдат взети от десния, освен ако не подкараме цвета от ръката с оньора. Асото се смята за защитено само по себе си. Защитени смятаме и оньорите в цвят, обявен от партньора. Останалите оньори приемаме за защитени ако дължината на цвета отговаря на ранга им или дължината е с 1 по-малка от ранга за всеки допълнителен оньор поне с два ранга по-висок.

Не е необходимо да помните принципа, нито таблицата наизуст. Просто си представяте, че всички губещи се оньори се намират в ръката преди вас (десния ви противник) и преценявате дали при това положение ДП може да изтегли оньора/оньорите ви.

За всеки цвят с незащитени оньори (освен обявените от партньора ви цветове) вадите по една точка. Естествено това включва конфигурации като AJ, KQ, KJ, QJ и пр. Защитените оньори не променят точките си, ако цветът съдържа и друг, несъседен оньор.

Ако нормално не присъждате нищо на десятката, то на защитената десятка може да присъдите до половин точка. По надолу има още по въпроса за дължините и плътността на цветовете.

Най-драстичният случай на незащитен оньор е секът рига. Ако партньорът ви няма оньори в този цвят и вие разигравате, няма почти никакъв шанс да реализирате взятка с него. Ако защитавате обаче, шансът ви е да направите с него взятка зависи почти изцяло от разположението на асото, тъй като толкова висока фигура обикновено се импасира.

С изключение на асото отнемаме по половин точка за всеки самотен оньор, освен ако не е в цвят, обявен от партньора. Под самотен оньор разбираме комбинации като Kx, Qxx, Jxxx или по-дълги, т.е. защитени единични оньори. Ясно е, че самотните оньори по-трудно удържат фронта. За тях често се казва, че са на течение.

Съседството на оньорите отчитаме единствено за конфигурацията KQx или по-дълги. За цветове с такова съдържание добавяме по четвърт точка. AK, QJx също са по-качествени от разделени оньори, но не дотолкова че да им присъдим точка или част от нея.

Защо оньорите са по-силни, когато са съседни? Да си представим, че държим KQx, а партньорът ни - xxx. Тогава шансът ни да направим две взятки е 50% - необходимо е да играем два пъти малка от мора и да заварим асото в десния противник. Ако обаче същият цвят е разделен Kxx срещу Qxx и сме принудени сами да разиграваме цвета, шансът ни да направим две взятки няма и 5%!

Защо само четвърт точка? Разликата всъщност е много по-голяма, понеже не наказваме двата оньора като самотни.

За пръв път видях българската система Апата да брои ригата и дамата по две точки, но съвместно – за пет. Ако приравняването им ви се вижда странно, по-натам, при броенето на губещите взятки ще видите, че в известна степен и трите топ-оньора (A, K и Q) са взаимозаменяеми.

Редно е да извадим поне една точка от оньорните в цвят, в който партньорът ни е показал сек или шикан. Това правило обаче не бива да се прилага механично, тъй като, ако оньорите ни са в плътен и дълъг цвят и особено ако са оглавени от асо, те могат да бъдат използвани за изчистване на губещи карти на партньора от някой друг цвят.

При наличие на вилица от рода на AQ и KJx в даден цвят следва да си добавим една точка в случай че цветът бъде обявен от десния противник и съответно да извадим една точка, когато го обяви левият противник. Вилици като AJ9 и K109 променят стойността си с половин точка.

Нуждата от корекция в тези случаи би трябвало да е очевидна – в единия случай оньорите на десния противник са ни под импас, а в другият – нашите оньори се очаква да бъдат импасирани от левия противник.

Наличието на високи междинни карти като 10 и 9 обикновено е от значение само в дългите ви цветове или такива, в които имате фит с партньора си. Когато ви липсват един или два от оньорите в цвета, високите междинни карти дават възможност за импас, а когато са в козовия цвят, дори да не страдате от липса на по-високите оньори, получавате и допълнителни възможности като обръщане на мора, надцакване и предпазване от надцакване.

Важността на високите междинни карти може да се илюстрира със сравняването на два възможни цвята при баражно откриване: KQxxxxx и QJ109xxx. И двата цвята са седми и първият съдържа пет, а вторият – само две ОТ. Въпреки това, ако заварите шикан у партньора си, при каквото и да е разпределение на цвета в противниците, с втория цвят ще направите една взятка повече. Ако заварите малък сек, с първата ръка се появява възможност за шест взятки, но сборът от вероятностите за пет и шест взятки е по-нисък от вероятността за пет взятки с втората ръка:

Стигаме до извода, че няма да е несправедливо да добавите половин точка за плътност във всеки цвят, в който имате фит или държите шест или повече карти в ръката си и цветът съдържа десятка и девятка (в краен случай десятка и осмица) и съответно да извадите половин точка, ако нямате нито една от двете карти. За козовия цвят корекцията може да стигне до цяла точка.

Споменахме вече, че оньорите са толкова по-ценни, колкото цветът, в който се намират е по-дълъг. Това е в сила, когато ние сме декларанти. Ето един пример от Маршал Майлс - партньорът отваря 1 БК. С ръка като xx-xx-xxx-AJ10xxx каним за манш, докато с xx-xx-AJ10-xxxxxx пасуваме или правим трансфер за трефа. Точките и разпределението са ни едни и същи, но процентно във втория случай шансът ни за манш е далеч по-нисък, тъй като не зависим само от един или два импаса, а се нуждаем от идеална ръка в партньора. Ако сме защитници, обратно – вероятността да реализираме оньори в дългите си цветове драстично намалява, а стойността на защитените оньори в коза се увеличава. Много е тъжно, когато имаме два оньора бланк в цвета на противника и те не са AK, или пък държим AQ срещу KJ10. От друга страна обаче ползата от оньорите намалява когато цветът в линията е изключително дълъг, дори това да е нашият коз. Не е особено изненадващо, когато имате 11 карти в линията в даден цвят при опъване на асото да видите как единият противник снася ригата, а другият – дамата. Или ако държите AQJ109 срещу 432 и имате достатъчно влизания в ръката с малките карти, в половината случаи ще направите пет ръце, т.е. толкова колкото и ако имахте всичките оньори в цвета. Затова при наличие на всички оньори в даден цвят може да извадите половин точка, а ако ви липсва само един – да добавите половината от неговите точки (стига разбира се това да не е асото).

За да избегнем неудобството от работата с части от точката, вероятно сте забелязали, че всички корекции, които правим, работят единствено с половинки и четвъртинки. Как става тяхното сумиране? Сама четвъртинка я игнорираме. Две четвъртинки правят една половинка, а две половинки – цяла точка. В случай, че половинките не са четен брой, ги закръгляваме нагоре или надолу в зависимост от зоната, в която се намираме или от степента ни на агресивност. Например с по-плах партньор следва да сме по-агресивни и обратното. По този начин сумата от оньорните точки винаги представлява цяло число.

Дистрибутивните точки, наричани още точки от разпределение, се присъждат за късини и/или дължини. На практика съществуват три школи – първите броят дължините, вторите – късините, а третите – и двете.

Джо Кълбертсън (като представителка на първата школа) съветва да си добавяте по една точка за всяка карта след четвъртата в коза и след третата – в останалите цветове.

Чарлз Горън пък съветва да си добавяте в ролята на откриващ:

В ролята на отговарящ и при намерен фит си добавяте:

Ако направите сравнение в броя на дистрибутивните точки за различни разпределения, ще откриете, че за откриващия те съвпадат по двата метода. В днешно време е далеч по-често срещана практика да се броят късините, макар че е популярно и правилото на 20, предложено от Марти Берген, което сумира дължините на двата най-дълги цвята с ОТ, за да определи дали ръката има необходимата сила за откриване едно в цвят. Тази сума се нарича още Берген-точки. На много турнири има задължителен минимум Берген-точки за откриване 1 в цвят, у нас обикновено 18.

По метода на Кълбертсън дистрибутивните точки на отговарящия се пресмятат по-лесно от тези на откриващия. Те са просто разликата между дължината в козовия цвят и най-късия ви страничен цвят.

Моите пристрастия са към третата школа, в частност оценката на ДТ, прилагана от много играчи на Ейкъл. Тя присъжда по една точка за всяка карта над четвъртата (независимо дали цветът е козовият, или не), а освен това дава по една точка за сек и две за шикан. Причината да ми харесва най-много е, че е най-агресивна при фриковите разпределения, като в същото време не присъжда точки за дъбъл. Две малки в страничен цвят е една от най-неприятните формации.

При открит фит и намерение за игра в цвят си добавяте по една точка за всеки коз, който не сте съобщили на партньора си. Ако отваряте с петкартов мажор, то отговарящият си добавя по една точка за всяка карта над третата, а открилият – над петата (последното – в случай, че не броите ДТ за дължини, иначе вече сте си добавили точките).

При намерен втори фит следва да си добавите две точки, стига да имате необходимите стопери в цветовете на противника, така че да можете да изтеглите ръцете си, преди той да е изтеглил своите.

Правилото на 15 се използва за преценка дали да се открие в четвърта позиция след три паса. Пиърсън-точките са сборът от оньорните точки и дължината ни в пика.

Контролите отчитат единствено най-старшата карта в цвета. Те биват:

• Контроли от високи карти – A и K;
• Контроли от късини – шикан и сек. Разбира се, контролите от късини са такива само при игра на коз и само в цвят извън козовия.

За асото и шиканът се казва, че са първи контроли, понеже с тяхна помощ може да се реализира взятка още в първия рунд, в който се играе цветът. Съответно, ригата и секът са втори контроли.

Контролите не са мярка, която може да се ползва самостоятелно. Те се използват съвместно с оньорните и евентуално дистрибутивните точки. Значението им е толкова по-голямо, колкото по-високо е нивото на договора. При игра на малък шлем обикновено е проверен броят на първите контроли и не бива да липсва повече от един, а при игра на голям шлем следва да се разполага с всички първи контроли в линията и да не липсва повече от един втори контрол или да има достатъчна дължина в някой от цветовете, която да компенсира липсата на втори контроли.

Доста системи броят контролите и предвиждат конвенции за запитване за броя на контролите у партньора. За тази цел първите контроли се смятат за два контрола, а вторите – за един. Това броене позволява едновременно показване на сбора от двата вида контроли във всички цветове.

Макар че би следвало да се разбира от само себе си, с цел да избегнем недоразуменията, ще уточним, че при намерение за игра в цвят асото сек в страничен цвят може да се брои за три контрола, тъй като в цвета имаме и първи, и втори контрол. Ригата сек обаче е само един контрол – не може да се брои като контрол от висока карта и от късина едновременно.

Зар-точките, наречени на създателя им Зар Петков (Zar Petkov) от Канада, са елегантен и ефективен способ за оценка на ръката, тъй като отчитат едновременно разпределение (късини и дължини), оньорна сила и контроли от високи карти, без да прибягват до дроби. Те се дефинират като точки от разпределение + оньорни точки + точки за контроли от високи карти (A – 2; K – 1). Точките от разпределение в тях се смятат като сбор от двата най-дълги цвята, събран с разликата между най-дългия и най-късия цвят или другояче казано – най-дългият цвят, умножен по две, плюс следващия по дължина цвят минус най-късия цвят.

По този начин оньорните точки придобиват следния вид:

Забележете, че съотношението между стойностите на оньорите съвпада с описани вече метод BUMRAP. Същата оценка на оньорите използва и друг изследовател (Tysen Streib), претендиращ за още по-голяма точност от Зар.

За откриване 1 в цвят са необходими 26 Зар-точки, които той снижава до 25, когато цветът е пика. И при Зар-точките различните оньорни конфигурации могат да доведат до корекции. Освен оньорните корекции отговарящият си добавя по 3 точки за всеки коз над дължина 4.

При наличие на мажорен фит, когато и двете ръце имат точки за откриване, следва да се играе на четвърто ниво, тоест близо е до ума, че сбор от 52 е достатъчен за него. За 6-то ниво са необходими 62 Зар-точки.

Откриванията на първо ниво в цвят, когато имате необходимите Зар точки, но сте с малко оньорни точки, са изключително агресивни, намират шлемове и маншове, които биват пропускани на много маси, но често карат партньора ви да се изхвърля, затова когато не виждате мажорен фит, трябва да сте много внимателни и да не се поддавате лесно на “точковата инерция”, както я нарича Зар.

Зар точките са толкова по-полезни, колкото по-счупено е разпределението. С 4-3-3-3 е загуба на време да ги изчислявате.

Защитните взятки (defensive tricks) отчитат двете най-старши карти в цвета. Те обръщат внимание единствено на високите карти; късините и дължините са без значение. Наричат се така, понеже се смята, че могат да бъдат реализирани както при разиграване, така и в дефанс, макар че именно първостепенните оньори са с най-висока офанзивна стойност. Често срещан е и терминът бързи взятки (quick tricks), но и той води до не по-малко объркване, понеже става смесване с директните взятки – такива, които могат да бъдат изтеглени без да се отдава инициативата и без да се отчита опасността от цакане.

ЗВ почти не търпят корекции. Изключение прави комбинацията KJ, която може да бъде повишена до една защитна взятка, когато е в цвят, натурално обявен от десния ни противник.

ЗВ, също като контролите, не могат да се ползват самостоятелно. Предполага се, че нормалното откриване на едно в цвят съдържа две ЗВ, а с три ЗВ и пети цвят е редно да откриете дори с 11 ОТ, стига едно от асата да е в цвета ви, напр. Axxxx-AKx-xxx-xx, или пък се изпълнява правилото на 20: xxxxx-AKxx-Ax-xx. Силният без коз (15-17 ОТ) обещава около три ЗВ.

Съществува и подобрение на правилото на 20, наречено правило на 22. То означава, че за да открием, освен че трябва да е изпълнено правилото на 20 и защитните взятки да са поне две, т.е. отразява кои ръце са подходящи за откриване по-точно от Берген-точките. Ние ползваме него, за да преценим дали да отворим 1 в цвят, но и то не бива да се прилага автоматично, тъй като е важно и разпределението на силата в цветовете. Например с AKxxx-Axxx-xx-xx ще открием 1♠. Тази ръка:

1. Отговаря на правилото на 20
2. Съдържа три ЗВ.
3. Оньорите в пика са групирани.
4. Всички оньори са в дълги цветове.
5. Разполагаме с удобен ребид 2♥ след 1 БК или 2 в минор от партньора.
6. Възможна е игра във всеки един от двата мажора, а ако пасуваме трудно ще можем да наваксаме и да опишем впоследствие ръката си, дори раздаването да не бъде пропасувано.
7. Възможен е манш, дори ако партньорът има само Qx-QJ10x-xxxxx-Ax, с което не би открил и в трета позиция.
8. Ако противниците надделеят в наддаването, бихме желали атака пика от партньора.

Обратно, по-скоро ще пропасуваме ръка със същите оньори, ако видът й е: Ax-Ax-Kxxx-xxxxx.

По метода на броене на ГВ (Losing Tricks Count – LTC) се отчитат трите най-старши карти в цвета. ГВ, наричани още лузъри, обхващат както топ-оньорите, така и късините, тъй че броят им представлява мярка, която може да се използва и самостоятелно, т.е. без да се отчитат ОТ, ДТ, контроли и ЗВ. Прилагат се единствено при игра в цвят, и то при намерен фит (желателно 4:4 или деветкартов). При фит 5:3 увеличавате броя на ГВ с един. При фит, по-дълъг от девет карти и/или при наличие на втори фит, намалявате броя с един.

Приема се, че не може да има повече от три ГВ в даден цвят, т.е. с четири малки карти пак имате три ГВ, с две малки – два ГВ и т.н. Оттук следва, че сборът на ГВ в ръката ви е най-много 12. Асото намалява броя на ГВ с един. Ригата също намалява броя им с един, стига цветът да е двоен или по-дълъг. Аналогично, дамата намалява броя на ГВ с един, когато цветът е поне троен. Докато приспадането броя на ГВ за риги и аса е безусловно, за да приспаднете цяла ГВ за цвят, в който има дама, но няма асо или рига, редно е дамата да е подкрепена поне с вале или с десятка и девятка. Тоест, AQx и KQx са една ГВ; QJx и Q109са две ГВ, но Qxx са два и половина.

Общият сбор ГВ в двете ръце с партньора ви очевидно е 24. Когато извадите от 24 сбора на ГВ в линията ви, получавате броя взятки, които се очаква да направите. Аналогично, ако извадите от 18, получавате нивото, до което следва да се състезавате. Оттук следва, че 4 в мажор се постигат с 14 ГВ; 5 в минор – с 13, а с 12 ГВ в линията, следва да потърсите малък шлем като проверите за губещите ви се ключови карти.

Броенето на ГВ може да се прилага и само от единия от играчите, дори когато партньорът му не е запознат с тях, или не ги ползва. Откриващата ръка при откриване 1 в цвят се приема, че съдържа максимум 7 ГВ, а при слаби две или откриване в трета позиция очаквате 8, но допускате и 7, тъй че със 7 във вашата ръка е редно да поканите за манш. Всеки 3 точки, които партньорът ви показва, че държи над минимума намаляват ГВ му с един. Ако партньорът ви е открил с 1 БК (15-17 ОТ) и впоследствие откриете фит и предпочетете игра в цвят, то приемате, че ГВ му са 6. От отговарящия: слабото покачване на едно в мажор до две в същия мажор внушава 9 ГВ; покана за манш се прави с 8 или по-малко, докато манш-форсингът върху едно в мажор (напр. сплинтер или Джейкъби 2 БК) обещава 7 или по-малко ГВ.

Обикновено ГВ не се отчитат при откриване, но с ръка, на която не й достигат точки за откриване на едно в цвят, а има 6 или по-малко ГВ, редно е да се открие. Напр. AQxxxx-KQx-xx-xx е за предпочитане да бъде открита на първо ниво, вместо със слаби две.

Ето какъв брой ГВ очакваме от откриващия в една често срещана поредица (противниците пасуват):

1♦ – 1♥ – ?

За да сте в състояние да си възпроизведете мислено горната таблица, достатъчно е да помните, че минималното покачване от откриващия означава минимална ръка, тоест 7 ГВ. Всяко допълнително ниво над минималното показва по една ГВ по-малко.

Колко следва да са ГВ в ръката на отговарящия ще илюстрираме с друга възможна поредица (противниците отново пасуват):

1♦ – 1♥ – 1♠ – ?

Как можем да се сетим в случая колко са ГВ на отговарящия? Откриващият е обещал до 7 ГВ, значи със 7 у отговарящия маншът е видим и той няма причини да отлага назначаването му. С 8 ГВ съответно се прави покана на 3♠, а с 9, както споменахме по-горе, – единично покачване. (Разбира се, тук и в трите случая отговарящият трябва да има четворна пика, понеже откриващият е обещал само 4 карти в нея.) С 4+ пики и по-малко от 7 ГВ отговарящият може да мине през някаква обява, форсираща за един рунд, като напр. 2♣ (нов минор, а и четвърти цвят, тоест обява, която не може да се пропасува в почти никоя система), след което да прецени дали да търси шлем или да се задоволи с манш.

Броенето на ГВ е особено полезно за откриване на маншове и шлемове с по-малко оньорни точки, но с добро разпределение. Понякога помага и за избягване на високите нива, когато точките ги има, но разпределението не е добро.

Баражните откривания в цвят (3-то до 5-то ниво) се правят по правилото на три и две, т.е. очакваните взятки от баражиращия (без подкрепа от партньора му) са три по-малко от заявените, когато сте извън зона, и две – в зона. Това означава, че сборът от ГВ и нивото на откриване в ръката на правещия баража е 9 в зона и 10 без зона. Най-честото баражно откриване, например, - 3 в мажор извън зона показва 7 ГВ, т.е. толкова колкото е и минималната сила за откриване едно в цвят. С по-малко от 7 ГВ в зона и 6 извън зона е за предпочитане да откриете с едно в цвета.

Тъй като открилият има достатъчно дълъг коз, след бараж отговарящият не държи сметка за наличието на фит; не брои своите ГВ, а тези карти в ръката си, които ще покрият ГВ на партньора му. Покриващите карти в страничните цветове са защитните взятки в тях (плюс дамата, в случай че имаме и трите топ-оньора), а за покриваща карта в коза се смята всеки топ-оньор, дори и сек дама.

В Прецизна трефа откриването 1♣ обещава 17+ оньорни точки, но се прави и с 15, когато имате до 5 ГВ.

В системите, в които откриването 2♣ показва 23+ точки, също имате право да го направите и с по-малко точки, стига броят на защитните взятки да надвишава броя на губещите взятки в ръката ви (Керън Уокър) или да имате 20+ ОТ с разбалансирана ръка и до 4 ГВ.

Очакваните взятки (playing tricks) са мярка, която се прилага при дълги цветове (6-8 карти). Взятките, които се очаква да се направят в цвета, когато той е коз, са броят на картите в цвета минус броя на липсващите топ-оньори (AKQ). Извън цвета ви ОВ се смятат както покриващите карти. Използват се най-често със слаби ръце при баражните анонси и се броят, за да се провери дали се спазва правилото на три и две, но вършат работа и в много силните ръце, напр. в SAYC може да откриете 2♣ и с девет директни или десет ОВ.

Рон Клингър описва подобна, но по-слабо популярна мярка, която той нарича качество на цвета. Качеството (или силата) на цвета се определя като се събере дължината на цвета с броя на оньорите в него. (Валето и десятката се броят за оньори, само ако в цвета има и по-висок оньор от тях.) Така получената сума дава нивото (във взятки), до което е безопасно да наддавате, без да разчитате на подкрепа от партньора си в коза.

7. Оценки в компетативното анонсиране

Тази формула е пряко свързана със Закона за тоталните взятки. Законът казва колко е общият брой взятки, ако всяка страна играе в най-добрия си фит, но не казва колко взятки взема всяка страна поотделно. Формулата е сборът на козовете в линията и разликата между оньорните точки и 20, разделена на две, тоест при равно разделени точки в съответствие със Закона всяка страна може да направи толкова взятки, колкото козове има. За всеки две точки допълнително или по-малко взятките в линията се увеличават или намаляват с една.

В книгата си "Престъпих закона" (I Fought The Law), представляваща своеобразна критика на Закона, Андерс Виргрен и Майк Лорънс въвеждат понятията работещи точки и обща късина. Работещите точки са оньорните точки от защитени оньори и оньори, които не се намират под импас. Освен това точките в цвят, в който имаме 10+ карти без дамата, броим като 10, понеже вероятността да хванем дамата сек или двойна е доста голяма. Общата късина е сборът на двата най-къси цвята в линията. Примерно, ако ние имаме сек, а партньорът - дъбъл, но в друг цвят, общата късина е 1 + 2 = 3. Когато точките между нас и противниците са разпределени поравно, броят взятки, който можем да направим, е 13 минус общата късина. За всеки 3 работещи точки под 20 взятките ни намаляват с една, съответно за всеки 3 работещи точки над 20 се увеличават с една.

Терминът е въведен от Ендрю Робсън и Оливър Сигал в книгата им Partnership Bidding At Bridge, издадена и на български под името "Експертно обявяване" с превод на Владислав Испорски. Книгата е едно от най-добрите ръководства за компетативно анонсиране.

Съотношението офанзивност дефанзивност не е количествена оценка, а набор от напътствия кои характеристики превръщат ръката в офанзивна, тоест за предпочитане е да се борим за игра в нашия цвят, или дефанзивна - такава, с която пасът или контрата на противниковата обява са за предпочитане. По отношение на разпределението козовият суперфит или фитът във втори цвят, късините в страничните цветове повишават офанзивността. По отношение на силата асата са неутрални, оньорите в нашия цвят са офанзивни, докато оньорите в противниковия са дефанзивни стойности.

По-интересна и не толкова очевидна е ролята на оньорите в страничните цветове. Оньорите в дълги цветове са офанзивни, тъй като тях можем и да не успеем да реализираме, когато противникът спечели договора, защото е вероятно да бъдат цакани. Освен това дългият цвят, в който имаме и оньорна сила е обещаващ като източник на допълнителни взятки, когато ние разиграваме, докато слаб цвят по-трудно се ометря и предоставя по-малко взятки.

Обратно - оньорите в късите ни странични цветове са с дефанзивна стойност.

При компетативното анонсиране сте наясно кой от противниците държи по-силната ръка. От значение е дали по-силната ръка във вашата линия стои преди или след силната ръка на врага. Ако е отпред, завишавате силата си с две точки (или намалявате с една ГВ), а ако е отзад – занижавате. Това се прави само от играча, държащ по-силната ръка, за да не се брои два пъти едно и също нещо, но може да се направи и от по-слабата ръка, когато съдържа неизразени резерви и се колебае дали да продължи участието си в наддаването.

Ние се ръководим от принципа, че откриваме с 1 в цвят с всякакви 13 и всички 12 ОТ с две ЗВ в ръката или 10-11, отговарящи на правилото на 22, или 26 Зар-точки с петорен мажор. Това е особено валидно, ако играете Прецизна трефа, където нормалните откривания са с доста по-ниска горна граница. Понеже изразявате силата си навреме, не е необходимо да наваксвате в процеса на наддаване. Дори при днешното олекотено и агресивно откриване ще срещнете обаче добри играчи, които не биха открили с KQ-KJ-Qxxx-Qxxxx (забележете изместената сила в късите цветове, незащитените оньори в мажорите и самотните оньори в минорите) или QJx-QJx-QJx-QJxx, в която няма нито един контрол или защитна взятка.

Когато ръката ни е слаба и се колебаем дали да открием, решаващо е съдържанието в цвета. Оправдано е отварянето с добър цвят, в който бихме желали атака от партньора, в случай, че противниците надделеят в наддаването, дори силата ни да е на ръба.

Съобразяваме се и със стила на партньора. Срещу партньор, който открива само със стабилни стойности, откриваме олекотено в трета позиция и обратно. Олекотено приемаме и поканите на партньор, който кани само със стабилна ръка.

В позиция на отговарящ и при наличие на фит използваме ГВ или покриващи карти след баражно откриване от партньора.

Изброените методи са ни от полза при избор на реанонс, при компетативно анонсиране, където е важно дали да се състезаваме, до кое ниво, дали да контрираме или да пасуваме, ако ще надхвърлим безопасното си ниво и когато се колебаем между партскор и манш или между манш и шлем.

Като цяло трябва да знаем, че при две ръце с откриваща сила в линията следва да се играе манш, а когато върху наше покачване, обещаващо 6+ точки, но съдържащо откриваща ръка, партньорът назначи сам манш, значи имаме шлемова сила.